Loading

Днес е Сирни Заговезни

 

Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре започва Великият пост. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане" или "хамкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри. На този празник в Габровско се носят торти на кръстниците, за да е сладък живота и на двете семейства.

Сирни Заговезни, чието отбелязване се мени всяка година, съвпада с празнуването по стар стил на Свети Трифон Зарезан, на църковния празник за успението на Свети Кирил Славянобългарски и на католическия празник Свети Валентин.