Loading

Обичаят "Сурова"

P11911001.jpg

Сурвакарските обичаи са разпространени главно в Западна България, извършват се на "Сурова" - старата Нова година (14 януари). Обичаят „Сурова" е запазил и до днес непроменена богатата си обредна символика - прогонване на злите сили, пожелания за здраве и плодородие.
Фактът, че сурвакарските игри стават на Нова година, показва, новогодишен обичай. Това се вижда и от името му. Той се сравнява с новогодишните обичаи у останалите славянски народи. При сравнението изпъкват много общи белези както в облеклото, така и в маските. Тази общност крие в себе си наследен новогодишен обичай, възникнал в друга епоха, свързан с древна трудова дейност на славянските племена. Такова е потеклото на сурвакарския обичай в цяла Западна България. Той ни връща хилядолетия назад. Пред очите ни оживяват старите ловци, насочили лъкове към животното, което ще спаси племето от гладна смърт. Така е било някога, а сега е останал само старинният обичай - сурвакарските игри на старата Нова година, пазени от потомците на най-старите славянски заселници по тези места.
В ритуала участват млади мъже, деца и вече нерядко жени. Местното население ги нарича „суровишкаре", „мечкаре". Най-същественият белег е традицията да се правят ликове на животни, някои от които имат важно стопанско значение - лик на коза, кон, овен и пр. Правят се ликове и на мечка, лисица, птици, на фантастични животни.
В наши дни, в селата от Брезнишко - Кошарево, Долна Секирна, Ръжавец, Банище, Гигинци, Ноевци, Непразненци, Бегуновци, Слаковци, Сопица, Велковци, Садовик този народен обичай е жив и до днес. Той продължава да се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари /Васильовден по стар стил/.Мъжете от групата се събират в някоя къща, преобличат се, слагат на главите си маските - ликовете и рано призори тръгват да обхождат всички домове.
Сурвакарската маскирана дружина спохожда всяка къща в селото, за да й занесе благословия за здраве и дълъг живот, за спорен труд. Тя има водач, който се грижи да не пропуснат нито една къща. Всеки стопанин е приготвил дарове за скъпите гости: орехи, брашно, месо, сланина, ябълки - от всичко, което е произвела ръката на трудолюбивите стопани. Като влязат вкъщи, гръмват хлопките. Заиграват момците и тръгват пожеланията:
"Да е честита и здрава годината,

да е пълна с ягнета, прасета,

да е благодатна с всичко!..."
Във всеки дом е сложена трапезата със специалните обредни ястия - вариво, баница със сирене, тиква, ябълки, орехи. Гощават се за берекет. Кеменето ще засвири, хоро ще завъртят и сурвакари, и домакини - къщата ще разтърсят от веселие, от грохота на хлопатарите. Всеки сурвакар е опасал четири-пет, а някои и по десет-петнадесет хлопатара, колкото може да носи. А ако зимата е снеговита, ще се отъркалят в снега, та да са здрави и весели през цялата година.
И така - цяла нощ, до сутринта.
След ходенето по къщите на мегдана ще стане невиждано веселие. Затова и толкова рано са надошли хора - място да си захванат. Празникът ги е приканил да погледат, да харесат най-хубавия лик и да се порадват на момъка, който го е измайсторил.
В тази част на България сурвакарските ликове са внушителни. Те достигат до 2-2,60 м височина и 1-1,50 м ширина. По форма са разнообразни - тристенни във вид на пирамида, четиристенни, елипсовидни, звездообразни, многоъгълни. Направени са също с разнообразен материал - перушина, царевична шума, конски косми, кожа (заешка, ярешка, агнешка), дантели, природни материали и др. Апликираните материали, обикновено перо, са или в естествен цвят, или са допълнително оцветени. Подреждането им е въпрос на вкус и умение - в преливащи се цветове или в контрастни решения. Те са един образец на народното умение и вродено естетическо виждане. На това са подчинени и крепилките, и "китлото". Всички страни на лика представят образ - комичен и трагичен, смешно глуповат или страшен - плашещ: това също е въпрос на предпочитание на твореца. Изработен от обърнатата с козината нагоре кожа, с естествени рога, уши, опашка. Често техните конструкции са механизирани, така че се наблюдават отварящи се зверски муцуни, тракащи челюсти и клюнове, клепнали уши, летящи крила, святкащи очи и пр. Всичко това представляват ликовете от Брезнишкия край като една фантастична гледка, в която има и усещане за страх.

 

Публикувай нов коментар

To prevent automated spam submissions leave this field empty.

breznikonline