село Бегуновци

Село Бегуновци се намира в планински район. Близо до селото минава река Ръждица. През м. май в реката има вода, но следващите месеци почти пресъхва (понякога, но не всяка година) и в нея няма риба.

Язовирът на село Бегуновци позволява да се развива спортен риболов и също така да се напоява земеделската земя. Селото е близо до градовете Перник и Брезник, и малко по отдалечено от София.

История

При избухването на Балканската война двама души от Бегуновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Въздържателно дружество

Според Ласерман Асенов Минев (Лацо) алкохолът е голям проблем при мъжете в селото през 19 и началото на 20 век. Тогава младите момчета решават че трябва да променят нещата и образуват Въздържателно дружество и започват да развиват културна, театрална и просветна дейност. Изработват печат на Въздържателното дружество, който Ласерман преди да почине предава в музея на селото. Повечето от тези момчета са били страдали много от пиянството на своите бащи и през целия си живот отказват да пият алкохол и да пушат цигари. Може би най-голям успех и известност сред тях постига Ласерман. Този майстор строител и стругар от Бегуновци, е живял в град Перник, лежал е в концлагера в Белене, но въпреки това като самоук талантлив художник има възможността да се запознае лично с известния български художник - Владимир Димитров - Майстора. Освен с него Ласерман поддържа връзка и с други художници (например Александър Поплилов), но големия му успех са паната от арматурно желязо, които той изработва и украсяват кметствата на с. Бегуновци и с. Непразници и бащината къща на Ласерман.

Културни и природни забележителности

На 27 май 2002 г. е открита плоча на загиналите във войните.

Извора

В село Бегуновци има изворна вода (така наречената Старата чешма). Старата чешма е построена 1921 г и съществува и в наши дни. Според Ласерман Асенов Минев наличието на тази вода е причина избягалите от турците бегуновчани да се заселят в тази местност близо до извора. Ласерман смята че бегуновчаните са живели преди това в с. Непразненци и там извършват обира на турската хазна. Този обир се е случил наистина. Ласерман разказва че човек от неговия род овчарчето Митър открива години по късно заровеното богатство от обира на турската хазна. Турците избиват много от бегуновчаните за отмъщение, но някои от тях успяват да избягат и години по късно се заселват при извора на Старата чешма и хората от околните села ги разпознават и наричат селището Бегновци (по късно руснаците го наричат село Бегуновци).

Църквата

Старата църква на с. Бегуновци има уникален архитектурен план. Иконостасът датира от началото на XVII в. и може да се свърже с школата на св. Пимен Зографски. През лятото на 2009 г започна основен ремонт на църквата и камбанарията в селото. Камбанарията е строена от майстор Асен Минев Паунков.

В момента свещеник в селото е поп Васил.

Стари къщи

В селото има различни стари къщи. Могат да се видят дори и най-примитивните т.нар. плетарки, но те са в много лошо състояние и вероятно ще бъдат разрушени от съображения за безопасност. Но в селото има три много стари и хубави къщи на богати бегуновчани от миналото. Това са:

1.Дърмандината къща на дядо Анто строена от трънски майстори зидари, каменна зидария и в изключително добро състояние до наши дни.

2.Паунковата къща на Асен Минев Стефанов-Паунков строена от известния майстор строител на селото Асен Минев Паунков и запазена чрез реконструкция до днес. Намира се точно в центъра на селото.

3.Дърмандината къща на дядо Алекси също много стара и хубава къща, запазена до наши дни. Двете Дърмандини къщи са една до друга. Двата рода Дърмандини и Паункови се сродяват, поради сватба между техните членове.

Местности

А. Местността „Върбица" е малък частен имот на писателя Методи поп Станоев. Този имот е принадлежал някога на Асен Паунков но той го продава на бащата на Методи поп Станоев. Малкия имот се намира извън селото в полето. Там има стара къща, но няма ток. Има изворна вода (кладенец) и много красиво малко езеро (малък язовир) вътре в имота. Самоукият писател Методи поп Станоев отглеждаше във „Върбица" две крави, немска овчарка и много кошери с пчели. На някои деца от селото даваше и ги черпеше с мед без пари. От 20-25 години не съм ходил във имота в местността „Върбица" и не зная дали микроезерото съществува и в наши дни.

Б. Местността „Брезки" също е близо до селото, но в долния му край, докато „Върбица" е над селото. В „Брезки" ловната дружина се събираше да почива и пече месо на импровизираното огнище, има брези и малък извор скрит между дърветата.

В. Местностите „Майкьов дол", „Скачък" (там Асен Минев е построил малка чешма - изворът в местността „Скачък") се използват за косене на трева, пластене и балиране на сено. В „ Скачък" майстора-строител Асен Минев - Паунков насажда много дървета (върби) които съществуват и в наши дни.

Г. Местността край водоема за язовирска вода - намира се над селото бегуновчанина Борис Сергиев Алексиев- Дърмандин (мъж на баячката баба Донка Сергиева) насажда екзотични дървета и оформя малък парк.

Природа

За природата в село Бегуновци има три важни неща:

І.ЯЗОВИРА Край село Бегуновци има голям, хубав язовир подходящ за риболов и гребане с лодки. Въпреки че водата е относително чиста, плуването е забранено има заблатяване, много растителност (шавари) и плуването е опасно. Досега има 2 жертви (мъж и момиче).

II.ПОЛЕТО В небето над равните полета на село Бегуновци могат да се видят много соколи, а привечер и да се чуят гласовете на кукумявки и бухали. В селото има ловна дружина, която ловува основно пъдпъдъци, яребици, зайци и друг дребен дивеч.

III.ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА НА ПРИРОДАТА В СЕЛОТО Мисля че е важно да се отбележи нещо за живота през социализма в селото. Тогава имаше много хора и деца в селото, но лекар постоянно там нямаше. Имаше стари баби, които знаеха да лекуват само с природна медицина. Понякога успяваха, но друг път децата трябваше да се закарат в София и да се лекуват с антибиотици. Става въпрос за различните форми на грипа, гнойната ангина и други болести. Старите лечителки не можеха да се справят без лекарите и антибиотиците в София. Но за други проблеми като безсънието, страхови състояния при децата, старите хора с помощта на баячката (баба Донка Сергиева от Бухово) и попа се справяха без никакви проблеми. Природата в селото оказва огромно положително влияние и премахва безсънието и напрегнатостта от големия град. Това влияние на природата в селото върху човека от града се запази и в наши дни. В селото замърсяването и други проблеми са непознати, там природата се е запазила.

Културно-просветна дейност

През 1922 година родолюбиви местни учители правят дарение на книги и основават местното читалище „Просвета".През годините читалището укрепва и се развива като се сформират различни състави и дейности. Театралните постановки на бегуновчани се посещават масово от населението а така също гостуват и на съседните селища. Добрите традиции от миналото се съхраняват и запазват и до днес. Към читалището е създадена музейна сбирка с множество експонати, отразяващи бита и културата на местните жители. Над 4 хиляди тома литература притежава библиотеката при читалището, която се посещава както от възрастното така и най-младото поколение. Библиотеката разполага и с интернет и до голяма степен е в помощ на учебния процес на учащите се, които учат в съседното село Ноевци. Училището в село Бегуновци е закрито през 1974 година, а сградата, съществуваща и до днес се руши.

Сурвакарската група, както и групата за словесен и песенен фолклор ежегодно участват във фестивали и прегледи, от които имат множество призове и награди. Читалището е в центъра на организирането на културно-обществения живот на селото при честване на празници като Коледа, Бабинден, Трифон зарезан, Лазарица, Великден и др.

Други

Селото има стадион, който е с аматьорски размери - 70/40, и футболен клуб (с име „Западно ехо").

Селото е 1) електрифицирано 2)има водопроводна мрежа-Секирския водопровод, но няма канализация за мръсната вода. 3) има сметоизвозване.

Най-стария жител от село Бегуновци е д-р Константин Такев (юрист и писател),но е важно да се добави и Ласерман и д-р Такев и Стамен Величков-Чама,тези хора имаха ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЕМИ И РАЗНОСТРАННИ ПОЗНАНИЯ, ТЕ ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ ГРУПАТА от миналото време (такива хора са наричани и се наричат с една дума "ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ". Разбира се в България има и много други, но тези тримата, а можи би и в селото да имаше и други, са точно енциклопедисти (хора с много,много различни и широки познания - различни области).

Редовни събития

Последната Събота и Неделя на м. Май в селото се провежда Събор.

Източник: wikipedia.org