Манастирска църква Св. Троица между селата Душинци и Ерул
Местоположение
Северозападно от село Душинци, сред вековна букова гора се намира местността Манастир. Исторически източници свидетелстват, че тук се е намирал малък православен манастир, строен и съществувал по време на Второто Българско царство между XI и XIV век. Днес от религиозния комплекс е запазена само малката еднокорабна манастирска църква Света Троица. Многократно разрушавана изцяло или частично по време на турското робство по българските земи, тя е възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г.
На няколко метра пред централния вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени може би преди повече от 900 години. Според местната легенда двете дървета са израсли точно на мястото, където в първите десетилетия на робството турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул - Бука и нейния любим Ясен. Според друга легенда при предишното възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многогократно е разказвал, че нощем е виждал от "Престола" (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.
Църквата „Св. Троица" е развита по надлъжната си ос - наосът е правоъгълен, завършващ с полукръг на аспидата и е покрит с полуцилиндричен свод. Съотношението на страните на наоса е 1 : 2. Покривът е двускатен, покрит с керемиди. Църквата е сгушена в сред високите буки и нейната архитектура е умишлено опростена - без орнаментика. Съотношението на височината към ширината е 1 : 1 - характерна за манастирските църкви от този период. Северната страна е без прозорци, но с няколко ниши, които са облекчавали носещата конструкция.
Олтърът в църквата е отделен от погледа посредством дървен иконостас, изцяло оцветен с плетеница от орнаментални мотиви (цветя). Разделителните рамки между иконите са боядисани с тъмносиня и тъмнозелена боя. Тук не са рисувани икони, а са залепени цветни щампи. Силните цветове на иконостасът са компесация заради липсата на стенописи и икони.
Църковният полилей е с диаметър над 1 м, направен е от тънка ламарина. На 35-40 м. е свещеният извор с ледено студена вода, която никога не пресъхва. На 18 м над извора са основите на някогашната църква. Тя вече е имала чудно красиви стенописи - по спомени на местните хора. Рухнала е около 1900 г. До нея още са запазени зидовете от килиите на монасите. Постройката е разрушена през 1956-58 г., след смъртта на последния калугер - дядо Методи. Личат основите и на някогашната мандра към манастира. Вляво от входа на сегашната църква е запазен много добре обреден архитектурен камък от бигор. Вдясно от входа се намира мраморна плоча - възспоменание за героичното минало на този край. Над входната врата на църквата се намира икона на Св. Троица.
За името на населеното място - с. Ерул, където е разположен манастирът, има спорове, но най-убедителни са доводите на проф. В. Златарски - от името на племето херули - германско племе на готите, пребивавало по тези места (намерени са останки от шлака и сгур от тяхното металургично производство) по време на Великото преселение на народите. В топонимията има и други имена от готски произход - местността Клаге и пр.
Особен интерес представлява и самата Ерулска планина, с най-висок връх Големи връх (1481 м). Тя е особено сурова, със стръмните си била и вековни букови гори, но и много красива, с бистрите си извори и намиращите се тук две пещери - наричани от местните „ямки" (от яма). Снегът се задържа до късна пролет.
Източник: http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=5688
Последни коментари
преди 7 години 46 седмици
преди 7 години 47 седмици
преди 7 години 47 седмици
преди 7 години 50 седмици
преди 7 години 51 седмици
преди 7 години 51 седмици
преди 8 години 1 седмица
преди 8 години 1 седмица
преди 8 години 2 седмици
преди 8 години 2 седмици