Брезник води пред Перник и София: Съдия от Брезник се подигра с една от най-голeмите инвестиции на зелено

Ходене по мъките за инвеститора, който две поредни години печели наградите „Сграда на годината", и то именно за проекта в „Младост". Собственикът на „Надежда Ви" Венцислав Йорданов решава да смени терена, на който ще се води юридическият спор - вместо да се гледа в Перник, казусът е прехвърлен в Брезник, където е регистрацията на дружеството. Това е често използван прийом в съдебните войни, твърдят адвокати. Така пернишкият строителен предприемач наново атакува „Линднер България". Венцислав Йорданов завежда абсолютно същото искане за спиране на строителството, което вече веднъж е било отхвърлено, но този път в Брезнишкия районен съд. Той за разлика от съда в Перник се оказва далеч по-кооперативен в това начинание и издава забраната независимо от очевидната несъстоятелност на аргументите и неизбежния

Ето и цялата история от в-к Капитал:

Вероятно всеки втори софиянец е виждал с очите си огромния комплекс от бизнес сгради и търговски площи, разпрострял се на десетки декари площ в покрайнините на комплекса „Младост". На мястото на предишните поляни, точно под изградения от Людмила Живкова комплекс „Знаме на мира", от няколко години се простира може би най-голямата инвестиция на зелено в столицата през последните години, наречена „Бизнес парк София". Тя е 100 процента собственост на германската инвестиционна компания „Бизнес парк имобилиен", която е инвестирала до момента около 32 млн. евро в няколко изцяло нови сгради, в които се намират офисите и магазините на десетки други чуждестранни инвеститори. За тази година компанията планира да инвестира допълнително още 30 млн. евро в няколко нови сгради, отговарящи на всички европейски стандарти. В тях трябва да открият свои представителства реномирани компании от ранга на BMW, „Опел", „Вюрт", „Райфайзенбанк", Пощенска банка и други. Благодарение на съдебната система в България обаче това може и да не се случи.

Под „Камбаните" е тихо

В последния месец на огромния строителен обект нямаше никого. Близо 600 строители стояха без работа. Не се мяркаха и камиони. Обектът беше пуст и само движението на строители по строящата се на стотина метра сграда напомняше, че доскоро и тук се е работило. Макар че двете сгради са стартирали по едно и също време, разликата в напредъка на строителните работи може да се види и с просто око.
Причината за изоставането на единия от обектите е издадено преди месец постановление от Брезнишкия районен съд, с което се налага спиране на строителството като „обезпечение срещу бъдещ иск". С него е забранено на инвеститора „Бизнес парк София" да продължи каквито и да било строителни дейности по сградата, означена в архитектурните планове като В11, и съседния десететажен паркинг, предназначен за паркирането на 1300 автомобила. В резултат на това двете постройки стоят странно безлюдни до трета плоча и събират любопитните погледи на минувачите, пазаруващи в съседния хипермаркет „Технополис".

Историята отзад напред

Всичко започва от един обикновен търг. Като собственик на имота и инвеститор на бизнес парка германската компания наема за главен изпълнител на сградите в него реномираната строителна компания „Линднер България", която е също със 100 процента германско участие. Неин собственик е „Линднер холдинг" АГ - Германия. Практиката е за всички етапи от грубото строителство тя да наема подизпълнители, както при всеки голям строителен обект. Така през юли миналата година се провежда търг за изкопните работи и с най-ниска оферта се оказва пернишката фирма „Надежда Ви" ООД. Тя печели с предложението да изкопае основите за 92 000 лева.
Сумата е значително по-ниска от офертите на останалите кандидати. Договорът е сключен и изкопните дейности започват. Работи се на няколко смени, в резултат на което дупката е прокопана за изключително кратки срокове. Това обаче не радва инвеститора на проекта. От първоначалните 92 000 лева сумата за изпълнение постепенно набъбва до близо 269 000 лева, което значително се разминава с първоначалните условия на договора. Въпреки това, за да не се бави строителството, германската фирма решава да плати на „Надежда Ви". Впоследствие се оказва, че при щурма на багерите не са били спазени всички изисквания за укрепване на околния терен. В резултат на това след първия паднал дъжд

Стените на изкопа поддават

Собственикът на земята и инвеститор на обекта се оказва в капан. Ако спре строителството, рискува да плаща огромни неустойки на фирмите, които са платили за наем на площи в бъдещата офис сграда. Ако продължи, има опасност да се свлече пътят в комплекса. В крайна сметка се решава строителството да продължи. Започва дълго и мъчително укрепване на пътя със средства на предприемача. Допълнителните разходи за това надхвърлят 200 000 лева. Някъде тук вече шефовете на „Линднер България" вероятно започват горчиво да съжаляват за мига, в който са избрали фирмата с най-евтина оферта.
Въпреки че е платила многократно повече пари от първоначално договорените, германската компания решава да не съди подизпълнителя. Тя се възползва единствено от правото си да задържи сумата от 9457 лева, представляващи гаранция за добро изпълнение според клауза от договора - нещо, което би сторил всеки предприемач на мястото на „Линднер България", тъй като стойността на пропадналата улица многократно надхвърля удържаната сума.

Следва рекет

„Надежда Ви" заявява, че ще съди „Линднер България" за претърпени щети заради неизплатените 9457 лева. Заедно с това пернишката фирма претендира за още 221 966 лева, колкото според шефовете и са претърпените неустойки, щети и пропуснати ползи от нея. Фирмата внася искане пред Пернишкия районен съд за налагане на обезпечение срещу бъдещ иск - запор върху строителството на двете нови пристройки.
По това време строежът вече е стигнал до втора плоча. Няма логика да се спира работата, тъй като това допълнително би ощетило възложителя. Извършителят на изкопните работи обаче заявява, че по-нататъшното строителство може да направи невъзможно изясняването на спора, тоест, че няма да се разбере дали дупката е била правилно изкопана.
Първа инстанция в този конфликт се явява Пернишкият районен съд. След разглеждане на аргументите съдът отхвърля молбата на „Надежда Ви", като констатира, че твърденията на претендиращата за обезщетение фирма не са подкрепени с достатъчно доказателства, които да показват, че искът и е основателен. „Даже и да е налице частично или забавено плащане, това само по себе си не е основание да се приеме наличието на претърпени вреди и пропуснати ползи", пише в определението на съдия Мила Колева.
Логиката на съда е следната - тъй като става дума за бъдещ иск за парично обезщетение, при евентуална присъда „Линднер България" ще трябва да отговаря с цялото си имущество като длъжник. При това положение за самата „Надежда Ви" ще е по-добре сградата да бъде завършена, вместо да стои недостроена.
„Ако строежът продължи и бъде завършен, това би увеличило имуществото на евентуалния длъжник и би създало още по-голяма гаранция за осъществяване на евентуалните права на молителя. Спирането на строителните работи даже би могло да доведе до намаляване на имуществото на длъжника, ако въз основа на него следва да бъдат плащани неустойки или вреди по договори, сключени с последващи изпълнители на строежа", посочва съдия Колева. В заключение тя добавя, че спирането на строителството на този етап ще послужи единствено като инструмент за упражняване на рекет върху „Линднер България", която би загубила допълнително огромни суми от неустойки за забавянето на пусковия срок.
Съдия Колева има пълното основание да откаже исканата обезпечителна мярка. Още повече че такава е и практиката в Софийския градски съд, който в голям брой аналогични дела също е отказвал да налага запор върху строителство по искове за облигационни претенции. Да не говорим, че с евентуално спиране на строителството би се нарушил интересът на трето добросъвестно лице, тоест на собственика на имота „Бизнес парк София", който е и възложител на строителството и няма нищо общо със споровете между изпълнителя и подизпълнителя.
Оттук насетне започва истинско

Ходене по мъките

за инвеститора, който две поредни години печели наградите „Сграда на годината", и то именно за проекта в „Младост".
Собственикът на „Надежда Ви" Венцислав Йорданов решава да смени терена, на който ще се води юридическият спор - вместо да се гледа в Перник, казусът е прехвърлен в Брезник, където е регистрацията на дружеството. Това е често използван прийом в съдебните войни, твърдят адвокати. Така пернишкият строителен предприемач наново атакува „Линднер България". Венцислав Йорданов завежда абсолютно същото искане за спиране на строителството, което вече веднъж е било отхвърлено, но този път в Брезнишкия районен съд. Той за разлика от съда в Перник се оказва далеч по-кооперативен в това начинание и издава забраната независимо от очевидната несъстоятелност на аргументите и неизбежния

Грандиозен скандал

Със свое определение от 26 март съдията Роман Николов спира строителството. По този начин той успява да постави на колене не само главния изпълнител „Линднер България" и инвеститора „Бизнес парк София", но и стотици български и международни компании, които вече са заплатили своите офиси в бъдещата многофункционална сграда. Сега всички те ще трябва да чакат бъдещото развитие на делото, което още не е заведено!
Услужливостта на съдията стига дотам, че определя цели три месеца срок, в който „Надежда Ви" ще трябва да заведе иска си. Съдебната практика познава малко случаи, в които на ищеца е даван толкова дълъг срок за предявяване на претенциите си. „Обикновено срокът е един месец, тъй като се предполага, че претендиращата фирма разполага с всички нужни документи и не се налага те тепърва да бъдат събирани", обясни адвокат Иван Йорданов, представляващ интересите на „Бизнес парк София".
Не е ясно как за една седмица два различни съдебни състава могат да се произнесат по коренно противоположен начин за един и същ спор. За да може все пак да излезе от конфузната ситуация, в която е натикана заради брезнишкия съдия, компанията „Бизнес парк София" решава да поиска промяна на обезпечителната мярка. Въпреки че няма никаква логика да плаща за чужда немарливост, германският инвеститор се принуждава да блокира голяма сума пари - само и само да бъде отменен запорът върху строежа. Фирмата превежда 240 000 лева по сметка на съда и иска замяна на обезпечителната мярка. Но кой знае защо съдът решава да отхвърли това искане въпреки очевидния факт, че пари в брой са далеч по-добро обезпечение от незавършен строеж, и това се потвърждава от цялата съдебна практика, която е недвусмислена по този въпрос.

Сянката на корупцията

След това решение шефовете на дружеството инвеститор вече, най-меко казано, имат сериозни резерви към безпристрастността на българската съдебна система.
Абсурдността на отказа личи и от последващото решение на Пернишкия окръжен съд, дошло в началото на тази седмица. Тричленният състав, който се явява по-горна инстанция, е заявил в прав текст, че изводите на съдията Роман Николов от съда в Брезник са „незаконосъобразни". Според тримата окръжни съдии техният колега от Брезник е направил „стеснително" и „изолирано" тълкуване на разпоредбите на ГПК. Те са посочили, че при обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог на пари или ценни книжа. Преведено на нормален език, това означава, че „Линднер България" най-после може да вкара свои работници на обекта. Това стана едва този вторник в присъствието на съдия-изпълнител. Фирмата е задължена да внесе още 110 000 лева по сметки на съда като гаранция, че ако бъде осъдена, ще може да плати щетите на „Надежда Ви".
Оттук нататък на германците не им остава нищо друго, освен да се надяват, че настъпилото забавяне по вина на брезнишкия съд ще бъде наваксано. В противен случай те ще трябва да понесат още стотици хиляди евро щети заради дължими неустойки към наемателите на площи в бъдещия офис център. Според мениджърите на бизнес парка 80 процента от площите са договорени далеч преди започването на самото строителство, каквато е и практиката при обекти от такъв мащаб. Все по-малко вероятно изглежда крайният срок - 30 септември, да бъде спазен.
Ако се опита все пак да се вмести в него, „Линднер България" ще трябва да плати допълнително надници на още работници за извънреден труд. Тези разходи отново ще останат за сметка на германската фирма.
Воплите на инвеститора срещу избирателното тълкуване на закона, извършено от брезнишкия съд, досега не са дали никакъв резултат, въпреки че с проблема са запознати всички институции, включително и министърът на правосъдието Антон Станков. „Искаме тази наша трагедия да стане публична. Не искам повече да си решавам само моите проблеми. Искаме този случай, докато не приключи, да се наблюдава", коментира пред „Капитал" Росен Плевнелиев, управител на „Линднер България".
„Запознат съм със случая. Знаете, че една от основните задачи на Агенцията за чуждестранни инвестиции е да подпомага институционално инвеститорите, базирани в България, тоест да координира работата на институциите за разрешаването на такива проблеми. Подобни казуси сме разрешавали за „Петреко", „Нестле", „Софийска вода" и други. Другата седмица агенцията вероятно ще има по-ясна позиция по случая с бизнес парка", заяви Павел Езекиев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции.

Брезник срещу София

Вероятно зад всичко това стои и някакъв особен вид шовинизъм, някаква балканска агресия на принципа „Паднахте ли ни! Сега ще видите вие". Свидетелство за това е поведението на собственика Венцислав Йорданов, който е инициатор на съдебната атака срещу германската фирма. Свидетели на конфликта твърдят, че камиони и автомобили с пернишка регистрация патрулирали през последните седмици около замразения обект, демонстрирайки сила и влияние.
За самия Йорданов се твърди, че е племенник на бившия енергиен бос Иван Шиляшки. Безспорен факт е, че шефът на „Надежда Ви" има силни позиции в енергийния бизнес, които успя да завоюва по времето, когато шеф на държавната Агенция по енергетика беше именно Шиляшки. Другата му фирма, ЕТ „Венцислав Йорданов - Надежда", от години държи контрола върху „Мини Перник" и е основен доставчик на въглища за местния ТЕЦ. Наскоро вестниците писаха, че Венцислав Йорданов е завел дело за обявяване в несъстоятелност на „Топлофикация - Перник" заради задължения в размер на 59 млн. лева.
„Това са пълни глупости. Откъде накъде Шиляшки ще ми е вуйчо. Родословното дърво може да се види от всеки. Това, че аз навремето съм работил с Шиляшки, не означава, че съм му роднина", заяви пред репортер на „Капитал" Венцислав Йорданов. Той твърди, че некоректната фирма е не неговата, а „Линднер България".
„На много български фирми те не разплащат. И аз съм единственият българин, който реши да ги съди. Другите българи казват „дай да вземем нещо, щото може да не вземем нищо", заяви Йорданов. Според него сумата за изкопните работи е набъбнала от първоначалните 92 000 лева на 260 000 лева, защото са били включени допълнителни дейности към договора. „За всичките неща, които сме работили, имаме протоколи, в които пише какво количество работа сме свършили и за колко пари. А „Линднер България" понеже са много велика фирма, мислят, че всички български фирми трябва да се подчиняват на нея. И затова стана скандалът", заяви Йорданов.

Вместо заключение

Погрешно е да се смята, че горните редове засягат само „Линднер България" и бизнес парка в „Младост". Те засягат българския данъкоплатец, който плаща заплатите на съдиите, позволяващи си да петнят страната ни пред света. Някой трябва да потърси отговорност на магистратите, които с лека ръка прогонват авторитетни чуждестранни фирми в момент, в който правителството сваля данъците и прави всичко възможно, за да докара повече западни инвеститори.

През последните месеци зачестиха случаите на натиск, оказван на чуждестранни инвеститори в страната с помощта на магистрати. „Капитал" реши да се заеме с разследването на скандалните казуси, които петнят името на България в чужбина и гонят фирми с доказана репутация от страната заради недъзите на правораздавателната ни система. Типичен пример за тази практика е скандалното решение на Брезнишкия районен съд, който повече от месец спираше строителството на две сгради в „Бизнес парк София". Става дума за шестетажна многофункционална сграда, в която ще има офиси и търговски площи, както и съседен на нея десететажен паркинг, предназначен за 1300 автомобила. Замразяването на строителството беше поискано като обезпечение срещу бъдещ иск от пернишката фирма „Надежда Ви", която е била подизпълнител на обекта. Случаят привлече вниманието на правните среди в последните седмици, тъй като жертва в случая е проект, който е може би най-голямата инвестиция на зелено в столицата през последните години.

От Димитър ПЕЕВ

Източник: http://www.capital.bg/show.php?storyid=226170