Противниците на златодобива в Брезник загубиха битката в съда

За уточнение Преди време всички съветници гласуваха против мината, сега някой са "узрели" и за мината са 7 бройки и 6 бройки против.Защо едните са узрели,а другите не са може само да се гадае.
Какво зависи от съветниците е друг въпрос.Всичко зависи от ББ той дава концесията и ще прецени кой я заслужава.

Как да го разбираме другите взеха и затова гласуваха,а на тези не дадоха?

Много сте драскачите тук, които сте против мината, но след като започне работа, първи ще уреждате деца и внуци там. Някой по-нагоре пише, че парите спечелили. Да, поискаха пари някои като Васко Попов и Добринов, за да гласуват „ЗА„ мината на общинския съвет преди време, но не ги огря и те гласуваха „против„. Кое друго предприятие е представило толкова прозрачно своите искания, идеи и намерения? Завода за електромобили ли? Дайте пример, ако има такъв? Щял г-н Цоцорков да си доведе специалисти, може и да доведе, но, той отвори паралелки за обучение по минна промишленост, колко хора се записаха? Той дава стипендии на деца от Брезник, за да учат МГУ. Той ще разчита и на местни специалисти, макар, че се броят на пръсти. Но, основната работна ръка в строителното и промишленото производство ще бъдат брезничани.

Златно проклятие над Челопеч

Не ме послушахте и се осрахте, каза кметът Кесяков на бедстващите хора

"Челопеч Майнинг" притежава 35-годишна концесия за добив на злато в Средногорието. Преди месец компанията, която е собственост на канадската фирма "Дънди Прешъс Метълс", обяви, че разширява добива на руда до 2 млн. тона годишно. Екологичните организации скочиха, че компанията няма право да увеличи добива. Причината е, че през 2010 г. Върховният административен съд отмени Доклада за въздействие върху околната среда и комплексното разрешително на фирмата, което предвиждаше да се копаят по 3 млн. тона руда за година, както и да се въведе цианидна технология за излужване на жълтия метал. През последните месеци жителите на селото се оплакват, че са зачестили експлозиите и обгазяванията от мината. През февруари 2011 г. правителството даде на "Болкан Минерал енд Майнинг" /БММ/, също дъщерна компания на "Дънди", 30 - годишна концесия за златното находище Хан Крум край Крумовград. Доказаните залежи под Ада тепе са около 20 тона злато. Жителите на родопското градче се вдигнаха на бунт, а общината обжалва концесията в съда. В момента вървят обществените обсъждания на Доклада за въздействие върху околната среда.

Кметът Алекси Кесяков се кара на жените с разрушени къщи, че събират подписки и занимават с проблема си екоорганизации
"Сивият пушек мирише на тоалетна, жълтият ухае на сяра, а черният смърди на горени масла", мръщи се леля Мария. По неволя пенсионерката от Челопеч е наясно с мръсните тайни на златния рудник, тъй като живее на 20 м от вентилационна шахта "Изток". Редовните обгазявания и цветните пушеци са развлечение в сравнение с подземните бомбардировки, с които семейството става и ляга всеки ден. "В 6,30 сутринта се събуждаме със серия взривове, които често продължават по половин час. В два следобед отново се гърми. Нощната бомбардировка почва в 22,30 ч. Нямаме нужда от часовник, ориентираме се по взривовете в златната мина", казва снаха й Сийка.
Военното положение на Узунови продължава вече 5 г. Къщата им е разцепена. Първо се появили дребни пукнатини, а подовете хлътнали. После паднали таванът и стената в едната стая. Сгромолясал се и навесът на плевнята в двора. Дяланите камъни в оградата танцуват от взривовете, а плевнята всеки момент ще се разпадне. Зетят два пъти пренареждал керемидите за три месеца, но те пак се разбърквали. Домът на пенсионерката е осеян с процепи, през които в стаите сутрин влизат гущери.
Околните къщи също са напукани. Съседката Недялка Златанова от четири години живее без стена. Една лятна вечер около 22,30 ч при поредните експлозии под краката им се чул страшен тътен съвсем наблизо. Семейството излязло навън и почнало да се кръсти пред разцепената сграда. "Къщата ми стана кабриолет", шегува се през сълзи Недялка. По-неприятното е, че огромна диагонална цепнатина прорязва гостната и скоро може кабриолетът да се пръсне на парчета, кахъри се пенсионерката. По чудо никой още не е наранен от срутванията в селото.
Още в началото на кошмара Мария Узунова тръгнала да си търси правата - жалва се последователно на "Челопеч Майнинг", на общинския съвет и на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). След като никой не връща отговор, пенсионерката решава да вдигне на бунт семействата от северозападната махала, чиито домове се рушат от подземните бомби. "Събрах 113 подписа и на рударите им казали - който се подпише, ще го уволнят. Хората взеха да идват да се отпишат", разказва тя. Почти всеки челопечанин има роднини в мината и хората избягват да говорят публично за нередностите.
Собствениците на трийсетина къщи все пак надвили уплахата си и се опълчили срещу тормоза. По заръка на общината инж. Кръстьо Малечков дава конструктивно становище, че експлозиите в мината несъмнено причиняват рушенето на къщите, а измерените шум, прах и обгазявания са далеч над нормите. Канадската компания също поръчва експертиза, при която са измерени въздействията при общо взривено количество от 9800 т, а за всяко отделно гърмене са използвани по 348 кг експлозив. Мария и Сийка твърдят, че експертите са сложили бомбите далеч от мястото, откъдето гърмят всекидневно, и при експеримента нищо не се чуло. Заключението гласи, че максималната стойност на вибрациите е в границите на нормалното - 0,68 mm/s. Наетите от "Дънди" вещи лица доказват, че къщите се рушат заради калпави строежи и компанията не носи вина.
"И кметът изобщо никакво внимание не ми обръща, тая година не може, другата не може, ми аз 5 г. се занимавам с това нещо, всичко пада", плаче Мария.
По средата на нейния разказ на площада се появи кметът Кесяков с шофьора си и се запъти към служебната "Тойота". Присъствието на екипа на "Стандарт" стана удобен повод за среща между градоначалника и Мария и Недялка.
Той обясни, че допреди две години се е занимавал с проблема, но експертизата на "Дънди" категорично е доказала, че домовете се рушат от подпочвените води и слягането на основата под къщите. "Това чисто законово ги оневинява и по никакъв начин "Челопеч Майнинг" не могат да бъдат подведени под отговорност", подчерта Алекси Кесяков. Лично той бил на мнение, че експлозиите ускоряват рушенето. Кметът се опитал да договори социална програма, чрез която канадската компания да ремонтира трийсетината къщи - "без да засягаме това, кой е виновен за тези пукнатини". "Трябваше ми подкрепата на засегнатите хора, на общинския съвет, на неправителствените организации, за да мога да реша проблема. Е, отникъде не получих подкрепа", каза той. Кесяков е имал два неофициални разговора с ръководството на мината и "Дънди" почти са се съгласили да платят ремонта на сградите. "Само че в този момент проблемът излезе извън контрол - тръгна се в друга насока, да се плюе рудникът
Да се опитва да се докаже как, видиш ли, това е голям проблем, къщите се срутват върху главите на хората и други такива литературни излияния", обяснява кметът на Челопеч. По думите му публичните протести на хората дали шанс на шефовете на мината да кажат: "Съжаляваме, но договорката отпада." Кметът остро разкритикува пенсионерките Мария и Недялка, че дават гласност на проблемите си. "Колко пъти вие послушахте мой съвет? Аз ви казах какво да направите, а на другия ден излиза писание с подписите ви - точно обратното на това, което съм ви казал. Мине се, не мине се - пак се осерете", отбеляза Алекси Кесяков. По думите му всеки път пострадалите удряли на камък и отново се връщали да му се молят. "Как да ви помагам бе, хора?! Искате аз да вървя подир вас", възмути се кметът, седнал удобно върху капака на черната лимузина.
Кесяков е убеден, че "Дънди" е най-социално ориентираната фирма - собственост на чужд инвеститор у нас. Почти всички пари в общинската хазна идват от златотърсачите - половината от концесионната такса - 1,8 млн. лв., както и ежегодни дарения от "Челопеч Майнинг" за половин милион лева, местни такси данъци, различни отчисления.
Руслан Йорданов
Михаела Илиева

А тези "добронамерени" брезничани, които ходиха на екскурзия до Панагюрище, па нито един не каза на какво разстояние е откритият рудник от Панагюрище. По мои сметки в Гугъл мапса, са около 4 км. Хвостохранилището е още по-далече.
Брезнишката мина обаче ще я дели само един баир от града, а от Слаковци - нищо.

Ето един стар текст, който след време ще важи с пълна сила за Брезник

Помнете Челопеч, пазете Крумовград!

Във вторник „Болкан Минерал анд Майнинг“ /БММ/, дъщерна компания на „Дънди Прешъс Металс“, публикува открито писмо до парламента и медиите срещу „поредицата тенденциозни и неверни публикации в „Стандарт“ и други издания, целящи да дискредитират канадския инвеститор и проекта за рудник на Ада тепе. Тъй като съм автор на цитираните в изявлението статии за дейносттта на дружеството в Крумовград и Челопеч, чувствам се лично засегнат и искам да отговоря на претенциите им. „Дънди“ ме обвинява в „медийни манипулации, откровени лъжи, насаждане на страх сред местните хора и работа срещу интересите на Крумовград“.

На първо място съм безкрайно възмутен от високомерното отношение на шефовете на златодобивната компания, които очевидно мислят родопчани за бавноразвиващи се и заблудени хора, които не виждат благоденствието, което щял да им донесе бъдещият рудник. Кой съм аз, че да манипулирам бай Мехмед Хасан от Овчари, който на общественото обсъждане попита началството на БММ защо в местностите, където „Дънди“ бият сонди, впоследствие масово измират пчелите и костенурките. Защо на бял свят се появяват животни с малформации – телета с две глави и мъртвородени добичета? Кой може да излъже хората от Звънарка, където при сондажните работи почнали да пресъхват чешми?

От няколко години жителите на Крумовградската община са изправени пред драматичен избори – дали да вярват на експертизите и обещанията на БММ, или на очите си и здравия разум. Кой може да ги убеди, че взривяването на 14 тона експлозиви седмично на Ада тепе /на 1,5-2 км от центъра на града/ няма да се отрази на здравето и на живота им, че няма да разруши домовете им?

Още повече, че пред нас е само печалният опит на Челопеч – в северозападната част на селото от силните подземни бомбардировки в рудника на „Дънди“, които гърмят три пъти на денонощие, техните къщи се рушат – падат стени и тавани, оградите се усукват. През разцепените стени в стаите им влизат гущери, а при дъжд се пълнят с вода.

Златодобивната компания извади експертиза, че не са виновни взривовете и сградите се рушат заради калпавото строителство. Но кой ще убеди челопечани, чиито къщи 40 години са стояли непокатимо, че изведнъж случайно се напукват заедно с началото на интензивните взривни дейности? Та нали утре, когато домовете в Крумовград почнат да падат, „Дънди“ ще извадят научно-обоснована експертиза, че силният вятър ги събаря.

БММ обеща да развива златодобива „в хармония с други традиционни за района дейности – тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство“. Интересно защо не го е правила досега в Челопеч? Там в градините, намиращи се до шахтите на рудника и хвостохранилището, изсъхват овощните дървета и зеленчукът. „Садим, без да берем“, каза ми на шопски Сийка.

Защо шефът на компанията г-н Алекс Нестор не каже колко крави и овце са останали в селото на „Челопеч майнинг“ и защо месото на животните пожълтява, добитъкът непрекъснато боледува и мре?

Една от големите тревоги на хората е да не бъде отровена с химикали от хвостохранилището река Крумовица. „Дънди“ дава пълни гаранции и рекламира някаква супермодерна система за пречистване и връщане в оборот на голямата част от водата.

Само че дейнията им в Средногорието говорят за друго. Дълги години „Челопеч Майнинг“ трови с арсен и тежки метали река Тополница под благия поглед на санитарните власти. Едно от селата по поречието – Поибрене, е близо до хуманитарна катастрофа. Новородените и децата масово боледуват от бронхопневмонии, анемии, бъбречна недостатъчност, заболявания на щитовидна жлеза, ракови болести.

Тополница е заприличала на златната река от приказките – мени си цвета по няколко пъти на ден, често явление е рибите да плуват с коремите нагоре. Най-зловещото е, че никой не предупреждава местните хора години наред, че пият отровна вода – нито държавните органи, нито промишлените замърсители. Политиката на „Дънди“ е да изпуска целогодишно в реката отрови над нормата и чинно да си плаща наложените от санитарите глоби в размер на няколко хиляди лева месечно. Какво ще ги спре да правят същото и с Крумовица – да сипват в нея арсен и и да си плащат глобите?

Можете да заведете най-големите фенове на „Дънди“ да видят хвостохранилището край Челопеч, чийто токсичен прах вятърът разнася понякога чак до Копривщища. На селищата, които се периодично оплакват от замърсяване и геноцид – Поибрене, Карлиево и Църквище, „Дънди“ дава по 20 хиляди лева годишно, като извинение.

Не съм човекът, който ще тръгне да лъже хората в Родопите. Те не са глупаци, напротив те са мъдри, честни и трудолюбиви хора. За мен е изключителна чест и всеки път идвам в Родопите като на поклонение. Те просто не желаят Ада тепе да бъде взривен, смлян на брашно и натъпкан със стотици хиляди тонове опасни химикали – ксантогенати и дитиофосфати. Те просто желаят да запазят чиста приказната си природа и поминъка. Мечтаят техните деца и внуци да растат здрави. Бай Мехмед се бърна към шефовете на „Дънди“ с думите: "Истината приказвам. Искаме да живеем. Хубаво мислете, по-добре си вървете." Ясно и просто е, какво неразбираемо има?

Кандците и техните глашатаи смятат местните хора и противниците на златната мина за индианци, които от простотия, необразованост и наивност слагат прът в колелото на прогреса.

Затова ще завърша с един индиански лаф: „Само когато последното дърво бъде отсечено, последната река – отровена, когато последната риба бъде уловена, само тогава ще разберете, че парите не могат да се ядат.“

Е да, ама рибките не са на Цоцорков и не са "златни" :)

Рибките замърсяват водичката, а отпадъчните води от мината не!Голяма работа е тая държава.

Това е становище на басейнова дирекция в Благоевград. Питам ви тази дирекция в Р.България ли се намира и къде се вамира РИОСВ Перник с утайките от хвостохранилището. изпражненията на рибите ще създадат утайка на дъното на водоема и това щяло да доведе до биогенно замърсяване. Освен това химичния състав на водата щял да се наруши и от торовете и захранките.

Така е по точно: На мързеливците колко и пари да им се дава все им е малко, а работата им е много и е тежка!

На мързеливците колко да им се дава все им е малко!