Кошарево е само на 14 километра от Брезник

Интересни факти за Брезнишкото село разкрива сайта на iPernik.com. Ето и цялата статия:

Кошарево обедня на избиратели и свидетели

За 20 години жителите са намалели с повече от 500, в кооперацията не са взимали пари от юни

Кошарево е влязло отдавна в енциклопедиите. Изразът "кошаревски свидетел" е пословичен. Казват, че местните хора били най-сладкодумните лъжци и за услугите им идвали адвокати от цяла България. Само трябвало да им се обясни какво да кажат пред съдията, пише в обширна статия за селото "Стандарт".

Само че свидетелите от Кошарево са на изчезване - не в преносния, а в буквалния смисъл на думата. На път за селото питам съдиите от брезнишкия районен съд имат ли често работа с кошаревци. Петър Боснешки и Веселин Хайдушки се замислят. Единственото дело, за което се сещат, е на местната кооперация.

Кошарево е само на 14 километра от Брезник, но шосето е почти пусто. Хълмистото поле е побеляло от първия сняг. Граово всъщност значело Грахово поле, но сега обработваната земя е малко. Повечето ниви пустеят. Кошарево е едно от най-големите села в общината, но автобуси до Брезник и Перник има само сутрин и вечер - за тези, които работят в града. На 31 октомври селото избираше кмет защото предишният, Стоян Стоянов, почина по време на вота за Eвропейски парламент. В списъците са регистрирани 246 гласоподаватели. "А по време на изборите за Велико народно събрание през 1990 г. хората с право на глас бяха 740" - спомня си кръчмарят Кирил Саздов. В селото са кът вече не само свидетелите.

Заведението на Саздов е едно от четирите в селото, но попада първо пред очите, ако идваш от Брезник. Въпреки че е преди обяд, на една маса четирима мъже играят белот. В кръчмата сме шестима, а оборотът е под пет лева. В другата пивница, бар "Кинг", е същото. По улиците е пусто. Няма работа. Местната кооперация едва крета. Саздов се обръща към един от картоиграчите: "Откога не сте взимали пари, Гено?" "От юли" - отвръща човекът. Миналата година кооперацията трябвало да получи 150 хиляди лева, но останали само с надеждите. Сега са завели дело и разчитат за парите на съда.
Кооператорите обработват само хиляда декара земя. С толкова според специалисти би трябвало да се справят двама души. "Купуват по една туба нафта, за да изорат" - описва мизерията им Росица Рангелова. Тя изпълнява длъжността кмет, докато новоизбраният бъде провъзгласен официално за победител.

Саздов е на 51 г. Преди 20 години работел като тракторист. В селото имало машинно-тракторна станция и само механизаторите и шофьорите били 40 души. В землището на селото прибирали 1130 тона зърно. Сега реколтата на кооперацията е около 100 тона. Животните също са на изчезване. Наоколо има 105 000 декара пасища. Бившият зоотехник Георги Младенов си спомня, че само кравите в селото били 500, текезесето имало 1200 овце плюс още толкова частни. Починалият кмет е бил зет на Саздов. Отива си от сърце на 40 години. Оставя дъщеря му Евелина с две малки деца. Сега те са в Перник, защото внуците трябва да учат, а училището в Кошарево е закрито преди 12 години. Двуетажната му сграда пустее. То просъществувало цели 115 години - открили го още след Освобождението, през 1882 г., надстроили го през 1958-а, за да може да поеме децата до осми клас, а през 1997 г. го изоставили.
Кметството е внушителна постройка, напомняща за някогашния разцвет на селото. Там е била и здравната служба. Сега по студените му коридори няма жива душа. Само в стаята на кмета гори печка. През 1953 г. селото наброявало 1576 жители. После започва миграцията към градовете. До 1968-а Кошарево имало даже родилен дом и повечето му жители са се появили на бял свят в него.
На улицата срещаме друг бивш председател на селсъвета, Димитър Германов. Бил е на този пост от 1979 до 1990 г. По онова време Кошарево щяло да се сдобие даже с музей.

От София отпуснали пари да се реставрира една стара турска къща - до Освобождението в селото са живели и османлии. Тя трябвало да събере най-живописните сурвакарски и кукерски маски от Граово по примера на световноизвестния Музей на маските в белгийския град Бенш. В него има и българска сурвакарска маска, само че от село Дивля. Докарали реставрацията до края на грубия строеж и дошъл 10 ноември 1989 г. Парите секнали и къщата пустее, а дворът буренясва.
Изглежда обаче, кошаревци не са настроени носталгично. Тримата кандидати за кмет бяха все представители на новото мнозинство - ГЕРБ, Синята коалиция и РЗС. Човекът на герберите, Пламен Франгов, спечели на втория тур само с пет гласа преднина пред кандидатката на Яне Янев. Саздов е един от активистите на Бойко Борисов. "Заедно със зетя основахме организацията на ГЕРБ в селото" - казва той. Преди това Стоянов бил избран като кандидат на СДС, но се разочаровал от сините.

Доста хора от селото някога се прехранвали като миньори в Перник, но въглищата там свършиха и мините са в ликвидация. Пък и с времето повечето въглекопачи се преместили в областния център, за да не пътуват всеки ден. Там сега има цяла Кошаревска махала. Земляческият събор, който по традиция се провежда на Кръстовден, събира потомците им.
Доста от преселилите се искат да се отърват от къщите си. Само в сайта imot.bg се продават 18 имота в Кошарево. Цените не са високи - за най-скъпата сграда с двор искат 15 000 евро. Ако се мине през Божурище, селото е на по-малко от 50 километра от София. Може би неговото бъдеще е да стане вилна зона на столицата.

Източник: http://ipernik.com/novini/6146.html