Най-после някой прояви интерес към състоянието на мегалитния храм-кладенец край Гърло

В края на месеца пътуваща експедиция от Българската академия на науките ще почисти уникалния храм-кладенец в село Гърло, община Брезник - съобщиха от Регионалния исторически музей. Начинанието е част от проявите, посветени на опазването на недвижимото културно-историческо наследство, съобщи КТ Кракра.
Храм-кладенецът в брезнишкото село Гърло датира от 12 век преди Христа и е най-древният култов каменен зидан градеж по днешните български земи. Обектът е иззидан в суха зидария от груби ломени камъни и поразява с майсторството на строителя и елегантността на формите и пропорциите. Тук древните хора са устроили тайнствена, свещена среща на основните елементи, от които се поражда и поддържа животът - слънце, земя, вода. В този смисъл, храмът прославя стихиите на живота, а не е посветен на смъртта и спомена. Такава нагласа рязко контрастира с тракийските храмове и гробници. Своеобразният и красив храм от село Гърло не е типичен за тракийската култура. Неговата откривателка - археолог Митова-Джонова го свързва с културата "нураги". По един такъв храм-кладенец има в България, Гърция, Кримския полуостров и Палестина. За жалост, не е осъществено намерението той да бъде поставен под закрилата на ЮНЕСКО.

Както писахме на няколко пъти, уникалният храм е в лошо състояние. През 80-те години на ХХ век над храма е издигнат защитен навес от дървено скеле и медна ламарина, която на два пъти е открадната. Гредите изгниват и през пролетта на 2007 дървената конструкция на навеса се срутва, без да засегне древния градеж. В края на месеца пътуваща експедиция, съставена от астрономи и астрофизици от Българска академия на науките, ще почисти археологическия обект. Съществуват догадки, че храм-кладенецът е телескоп за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие от древните жреци - астрономи. Има научни твърдения, че космическият рефлекторен телескоп Хъбъл, който е изведен в орбита около земята от НАСА и повече от 10 години изпраща ценна научна информация на астрономите, в основата си работи на същия принцип като кладенеца от Гърло.