Приключени са проучванията за златни руди при "Милин камък"

В момента за него се прави оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). След като бъде готов, докладът ще мине през експертен съвет и ще бъде издадено удостоверение за търговско откритие. Очаква се наново да излязат залежи при Трън, там са на ниво геоложко откритие. Срокът на проучванията е продължен с една година.  Злато се търси и при Сребрен, Велинградско. Но проучванията не са приключени, етапът е геоложко откритие.

Това, което се води на баланс като находище, е сигурното. Всичко друго е божа работа.

Темата бе повдигната от 24 часа. Ето и цялата статия:Развихрената ни фантазия може да развие галерии под жълтите павета, да ги свърже с метрото. И да види София като един Перник.

Ако я закъсаме някога, не си струва да бутаме сградата и да махаме жълтите павета, защото подземният добив на лигнити е екзотика. Те са нискокалорични и не си струват усилията да вкарваш хора под земята. При открит добив като в "Марица-изток", вадят пари все едно са злато. Както казват в енергетиката - гориш кал и правиш ток.
Съвсем ненапразно се появиха нови две централи, които от калта ни продават прескъп ток.

В България обаче нямаме диаманти, няма находища от сребро, нефта го търсим десетилетия и все ни бяга.

Струва си обаче в родината да се дупчи за злато и газ. Не на пъпа на София. Мантрата на германските рудари била "търси руда около руда". Където е имало, пак има.
Чужди компании, които имат части от земите ни за елдорадо, са чели стари хроники. Били сме все пак златната провинция на Римската империя Само през миналата година гръмнаха шеметни новини - за 100 тона злато в Трънско и че между 3 и 5 млрд. долара са заровени в земята.

Заявлението за геоложко разкритие е на "Евромакс сървисиз", дъщерна на "Юромакс Рисорсиз". Второто е за 7 тона злато и 100 тона сребро и е при Ракитово, Пазарджишко. Та при Трън злато се добива отпреди Христа. Пак в този район е мина "Злата", името дава представа какво се е вадело от нея от 1939 до 1973 г. В архивите на мините има документи за събирателна берия, нещо като концесионна такса, така че държавата си е вземала яко своето. Това - преди да сложи ръка на всякаква частна експлоатация на подземните богатства за дълъг период от 50 години.

Обикаля се около находища, които са работени - освен "Злата", "Бакаджик" при Тополовград, находище, разработвано от социалистическото предприятие "Устрем".
Големият удар е в Ада тепе при Крумовград, който е участък от блок "Хан Крум", вече даден на концесия на канадската "Дънди". Там се е вадело злато от седем хилядолетия, фиксират археолози. В района на Ада тепе и Перперикон те доказват следи от минна и преработвателна дейност. При Чипровци е ваден ценният метал по римско време. За там има и фермани на султана. Сигнали, че се е копало, дават тъй наречените рупи от времето на траки и римляни, които са следи от рудодобив.

Стотиците тонове злато, които се обявяват, не са регистрирани в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства в България. Там присъстват доказани 27,3 млн. тона златна руда. Чистият метал, който би се добил от тях е 128 тона.
Венцислав Иванов, експерт в министерството на икономиката, ги превръща в тройунции и ни ги умножава по средна цена на златото 1600 долара. Така сметката показва, че под земята лежат 6,5 млрд. долара. При сегашния темп на добив, ще бъдат изгребани за 20 години.

Миналата година са добити 1,37 млн. тона златосъдържащи руди. Като ресурс се водят още 18,9 млн. тона руда и 53 т чисто злато. С ресурсите обаче - внимателно, те се имат предвид, но не са сигурни. Водят се като остатък от предишен добив или като неефективни на този етап. Много ли са, малко ли са тези златни запаси и ресурси? Малко са, естествено. Високата цена на благородния метал обаче привлича компаниите да дълбаят в земите ни, за да го търсят.

За 20 години обаче, откакто са влезли чуждите фирми да проучват метални полезни изкопаеми, има едно-единствено открито находище и това е при Ада Тепе, блок "Хан Крум". Там предстои да започне експлоатацията му.
Те са влезли веднага след 1990 г., казва Иванов. Уж нямаше Закон за подземните богатства, той излезе през 1999 г., но им бяха предоставени площи за проучване. Бяха им дадени по 200 кв. км площи. Доста разрешения бяха раздадени, но няма търговски открития.

Иначе по изявления на фирмите, които проучват злато, едва ли не десетки милиарди долари лежат в земята ни. Няма ги в правния мир обаче, казва експертът.
Запаси от златни руди са установени в находище Седефче, Кърджалийско. То е старо - още от социалистическо време. Но нямало собственик, който да изготви анализи на запасите и ефективността. Така че то е преоткрито.

Приключени са проучванията за златни руди при "Милин камък", община Брезник, Пернишко. В момента за него се прави оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). След като бъде готов, докладът ще мине през експертен съвет и ще бъде издадено удостоверение за търговско откритие.
Очаква се наново да излязат залежи при Трън, там са на ниво геоложко откритие. Срокът на проучванията е продължен с една година.
Злато се търси и при Сребрен, Велинградско. Но проучванията не са приключени, етапът е геоложко откритие.

Това, което се води на баланс като находище, е сигурното. Всичко друго е божа работа.

Социализмът си падал по олово, цинк и мед

Социализмът не си падал по златото. Не от липса на меркантилност или презрение към благородния метал, просто е бил евтин и освен зъби и ювелирни изделия друго не се правело. Далече от ума е инвестиционното злато, например. Това е запазен периметър на държавата. Експерти си спомнят, че грам струвал 7 лева.
По това време побеждават медта, оловото и цинкът. То всъщност друго нямаме. И манган ни се намира, който изнасяме за Украйна, тъй като в България приключихме с доменното производство, а той се използва при легираните стомани. С това май изчерпваме разнообразието на метали. Българските земи не могат да се похвалят, че са прибрали в недрата си Менделеевата таблица, както е в Казахстан и в Русия, например.
Още преди 1944 г. са били известни находища на олово и цинк в Родопите, но не повече от 3-4. До края на 60-те години само там са разкрити 70-80 находища на олово и цинк
Медните руди са в Медет, Асарел, Елаците. Голяма част от находищата на медни руди в Бургаския, Панагюрския, Чипровския минен район са открити през 50-60-години.
Земята ни е проучена, а някои района са препроучени. Още като сме си поподредили държавата след освобождението, започваме да ровим под земята. Фердинанд пуска Закона за мините и кариерите през 1891 г.

Следващият закон е от 2010 г. Геолозите ни са завършили в Германия, Франция. Разработвани са находища на железни руди, като това в Мартиново и Крумово, въглища - в Перник, там минаха вече 120-130 г. добив.
Мина "Лев" в Тревненския Балкан, която е от Балканския въглищен басейн, и е с черни въглища, за коксуване. Известна е мина "Злата", от която се е добивало злато.
Коне са вкарвани в галериите, те са ослепявали, има такива данни в архивите на мините, казва Венцислав Иванов.

Масираното проучване започва след 1944 г. Заслужили българчета учат в Москва. Носят се легенди, че държавата е давала стотици милиони левове за проучване на подземните богатства.

Покрай оловно-цинковите руди се строят оловно-цинковите комбинати. По статистики от онова време на един българин се падало най-много олово в света.
Оловото е и в основата на соцгордостта - България е световен производител на електрокари, в които металът е основният елемент за акумулаторните батерии. Изградени са пет акулулаторни завода. Когато японците купуваха българските електрокари, се говореше, че ги вземат заради оловото.

Медта пък направи заводите за кабели. Печелившите заводи пък, обратно - дотират добивната промишленост и много от находищата са разработвани на загуба. С това се приключва през 90-е години. От "Горубсо" са останали 9-10 находища на оловно-цинкови руди. Добивът от повечето находища е спрян, защото по-богатите руди в по-горните хоризонти са изчерпани.

Изоставен е добивът и на медни руди в Панагюрския и Бургаския район, защото е неефективен. Сега мед добиваме от Елаците, Асарел и Челопеч. При този темп на добива за около 20 години ще ги изгребем.
Та колкото е да е скъпо златото, най-ценни все пак са ни Елаците, Асарел и Челопеч.

Доказан газ за 2,15 млрд. куб. м

2,15 млрд. куб. м е доказаният природен газ в недрата на България и в морския ни шелф. Това число е вписано в баланса. Вероятните запаси са 10,98 млрд. куб. м. Тези очаквания са от проучванията при Девенци от "Дайрек Петролиум".
Общият добив през миналата година е 443 млн. куб. м при потребление в страната от 2,8 млрд. Над 90% от местния добив е от Каварна и Калиакра. Това е 15-16% от потреблението.

Иначе към 19 април има 11 действащи договора по разрешения за търсене и проучване на нефт и природен газ. На сушата дълбаят на 9 площи, 8 са в Северна България и едно е в Южна. За търсене и проучване на континенталния шелф на Черно море се проучват два блока.

Три конкурса за проучване са приключили - те са за два терена на сушата в Северна България и един в шелфа на Черно море. Няма сключени договори, защото решенията на МС се обжалват от еколози, кметове, партии.
Избран е титуляр за проучване в Централна Северна България, той предстои да бъде одобрен от кабинета.
Има още 2 обявени конкурса - един за Черноморския шелф и за блок Хан Аспарух в дълбоко море.

Големи са очакванията да станем Катар на Балканите откъм газ, ако се открие синьо гориво в дълбоко море.
За там в момента тече конкурс. Завършил е и един сондаж в Етрополско, за който официално се казва, че няма резултати. Има обаче едни прогнозни и зашеметяващи числа на евентуално находише на природен газ. Добивът му би бил ефективен, ако е по технологията хидрофракинг.

Така че осван Новопазарско, явно се пръква още едно място, откъдето може да дойде спасение със синьо гориво. Ако се измисли нова технология или пък се докаже, че хидрофракингът не е опасен за околната среда, а и за хората.

Така че експертите казват, газ вероятно има. Колкото до шистовия - добавката е някога, а не сега, при положение че има мораториум на Народното събрания.
Земята от години се дупчи за нефт и газ. От 2000 до 2011 г. са пуснати 2 сондажа. От тях са регистрирани три търговски открития - при Каварна и Калиакра, за които има концесия, за третото - Каварна изток, тя ще бъде дадена до два месеца. Това казва Аксения Велева, и.д. директор на "Природни ресурси и концесии".

Колкото и да е странно, продължава да се тегли по съвсем малко, но редовно, газ от старите находища. 12 от тях си имат концесионери. Те са при Долни и Горни Дъбник, Луковит, Врачанско, Шабла, Тюленово, Българово. Тях основно ги държи приватизираното предприятие "Проучване и добив на нефт и газ".

Въглищата са за 60 години

Лигнитните въглища в комплекс "Марица-изток" ще стигнат за 55-60 години. Изчислението е направено при завишен добив от 30 млн. тона на година. Лигнитите са ни много важни, защото те дават горивото и за най-евтината ТЕЦ у нас - Марица-изток 2", която заедно с "Козлодуй" прави тока поносим за джоба.
Напоследък се заговори за построяването на още два блока в централата, което ще вдигне и потреблението на въглища.

Запасите на кафяви въглища са за 25-30 години. Голяма част от находищата се водят като ресурси, което означава, че няма печалба от добиването им.
Затворени са вече повечето подземни мини за добив на черни и кафяви въглища. Включително и мина "Лев" в Тревненския балкан, от която е ваден кюмюр още през турско време. Остана един "Бобов дол".

Почти всички мини, освен държавните в "Марица-изток" са собственост на фирми, които свързват с бизнесмена Христо Ковачки.
В Балканския минен басейн са останали две малки находища, а в Черноморския - едно.
"Енемона" сега проучва находише на лигнити в Ломския въглищен басейн за открит добив. Въглищата там са много, но пък хидрогеоложките условия били трудни. Те са в терасите на Дунав, казват експерти.

Какво най-много има в земята ни след въглищата. Строителни материали и скално-облицовъчни материали, които също се водят за полезни изкопаеми. Ще ни стигнат за още 100 години.
Така че - няма диаманти, няма нефт. Златото е все още малко, дай боже да станем Южна Африка, метали ще ни стигнат за 20 години, имаме си кюмюр,чакъл, мрамор, гранит и прочее скали. А може би някога ще имаме и газ.

Български уран за първата атомна бомба на руснаците

В митология, екшън, шпионство и супер тайни е обвит добивът на уран в България.
А, че го има, го има. Знае се от 30-те години на миналия век. Залежите са били известни на български учени. И през 40-те години на германците, които си го носели в родината, за да пробват да го обогатяват. За атомна бомба.

Когато палачинката се обърнала и у нас влизат руснаците, то се хващат тутакси за находищата от Бухово и Барутин. Германците са изнесли да обогатяват уран от Бухово и Барутин. Наготово са започнали да добиват рудата и с кораби да я карат за Русия. Легендата е, че българският уран е в първата атомна бомба на руснаците.
Шпионската история е, че американците са започнали да следят колко уран вземат руснаците, за да знаят на какъв етап е разработването на атомната бомба. Шпионите били хванати.

От около 60 уранови находища е добивана рудата. При адски вредни условия. Митовете говорят, че са пращани да работят в урановите мини затворници, осъдени на смърт.
В по-късни времена има сондажен вариант за добив. Вкарват се водни разтвори със сярна киселина, тя разтваря урановите минерали, после със смукателни сондажи изкарват течността на поръхността. Йонообменни смоли улавят урана, преработват се в завод и се получава концентрат. При село Орлов дол има рудник Пионер, при който за първи път е приложен сондаж.

Цялата тази дълбокозасекретена дейност през годините се управлява от предприятието "Редки метали". Българският уран е обогатяван в Русия и е връщан за гориво на атомната централа. Местният добив е спрян през 1990 г. от правителството на Филип Димитров като неефективен.

Източник: 24 часа